Сбогом, Сивота!
747
0
2
Ние сме две тъжни, самотни сърца,
загубили се в тази Сивота.
Копнеещи за ласки и думи нежни, страстни.
Загърбили живота свой,
отдали любовта на деца и дом.
А той изтекъл като пясък
през пръстите ни неусетно.
Но съдбата бе решила друго –
да срещне и събере парчетата от нашия живот,
и втори шанс да ни дари.
Ще пропилеем ли възможността
да избягаме от тази Сивота?
Готови ли сме смело да погледнем
слънцето в лицето?
И макар да изгорим,
и болка другиму да причиним,
да погледнем в бъдещето двама
и да продължим живота свой.
Да се обичаме до края на света.
На твойто рамо да се будя
в окъпанато утро от лъчи,
в прегрътките на небе лазурно.
Усмивките да греят на влюбените ни лица,
докоснати от нежните ни ласки
и сърцата ни да преливат
от обичани слова.
Така един до друг да пазим топлината
и да кажем: „Сбогом Сивота!”.
30. 04. 2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ин Вел Все права защищены
