27 нояб. 2011 г., 12:24

Сбогом, татко

2.3K 0 2

Момиче съм и се гордея с това

и като всяко друго се нуждая от закрилата на мъжката ръка.

... Но малка бях, унесена в игрите си забавно,

и не усетих как татко си отива бавно, бавно...

Смъртта бе посетила моя скъп баща

и без капка милост отне ми го в нощта.

Човек близък, сложи ме в скута свой

и ми каза - "Тате, скъпа моя, отиде горе в небесата,

при звездите, сияещи безброй."

Колко малка бях,

но въпреки това разбрах,

че вече няма да го видя

и че живота си трябва аз да продължа,

без бащината мъдрост и любов да ме закриля.

 

И сега протягам длани към небето

и се моля за закрилата ти, татко!

Закриляй ни и бди над нас,

твоето семейство,татко!

 

П.П.

Писала съм го на 12г.

Не съм го коригирала с цел.

Рядко децата показват такива неща на възрастните,

очарователно е да погледнеш детска картина, стих, изобщо произведение, което е в душата му.

Приемам критики ;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова истинско сякаш го е писал възрастен човек ,а не дете!Чисто изпълнено с много болка!Силно въздействащо!Поздрав!
  • АЗ ТЕ ПОЗДРАВЯВАМ ЗА СМЕЛОСТТА ДА РАЗКРИЕШ ЧУВСТВАТА СИ ТУК СРЕД НАС И ПО ТОЗИ НАЧИН.МНОГО ХОРА СЕ СТРАХУВАТ ОТ РЕАКЦИЯТА НА ОСТАНАЛИ.ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ТИ НЕ Е ЛОШО .НЕ СЕ ПОДЦЕНЯВАЙ.ЗА СКРОМНИТЕ 12 Г. ,КОГАТО Е ПИСАНО СИ СЕ СПРАВИЛА ЧУДЕСНО!ЩЕ МИНЕ ВРЕМЕ И ЩЕ СПРЕ ДА БОЛИ.АЗ ИЗПИТАХ И ПРЕЖИВЯХ СЪЩОТО .РАЗБИРАМ ТЕ И В ТОЗИ МОМЕНТ ТИ ПИША ЗА ДА ИЗРАЗЯ СВОЯТА ПОДКРЕПА.ПОЗДРАВ И ПРЕГРЪДКИ!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...