Nov 27, 2011, 12:24 PM

Сбогом, татко 

  Poetry » Other
1907 0 2

Момиче съм и се гордея с това

и като всяко друго се нуждая от закрилата на мъжката ръка.

... Но малка бях, унесена в игрите си забавно,

и не усетих как татко си отива бавно, бавно...

Смъртта бе посетила моя скъп баща

и без капка милост отне ми го в нощта.

Човек близък, сложи ме в скута свой

и ми каза - "Тате, скъпа моя, отиде горе в небесата,

при звездите, сияещи безброй."

Колко малка бях,

но въпреки това разбрах,

че вече няма да го видя

и че живота си трябва аз да продължа,

без бащината мъдрост и любов да ме закриля.

 

И сега протягам длани към небето

и се моля за закрилата ти, татко!

Закриляй ни и бди над нас,

твоето семейство,татко!

 

П.П.

Писала съм го на 12г.

Не съм го коригирала с цел.

Рядко децата показват такива неща на възрастните,

очарователно е да погледнеш детска картина, стих, изобщо произведение, което е в душата му.

Приемам критики ;)

© Галя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова истинско сякаш го е писал възрастен човек ,а не дете!Чисто изпълнено с много болка!Силно въздействащо!Поздрав!
  • АЗ ТЕ ПОЗДРАВЯВАМ ЗА СМЕЛОСТТА ДА РАЗКРИЕШ ЧУВСТВАТА СИ ТУК СРЕД НАС И ПО ТОЗИ НАЧИН.МНОГО ХОРА СЕ СТРАХУВАТ ОТ РЕАКЦИЯТА НА ОСТАНАЛИ.ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ТИ НЕ Е ЛОШО .НЕ СЕ ПОДЦЕНЯВАЙ.ЗА СКРОМНИТЕ 12 Г. ,КОГАТО Е ПИСАНО СИ СЕ СПРАВИЛА ЧУДЕСНО!ЩЕ МИНЕ ВРЕМЕ И ЩЕ СПРЕ ДА БОЛИ.АЗ ИЗПИТАХ И ПРЕЖИВЯХ СЪЩОТО .РАЗБИРАМ ТЕ И В ТОЗИ МОМЕНТ ТИ ПИША ЗА ДА ИЗРАЗЯ СВОЯТА ПОДКРЕПА.ПОЗДРАВ И ПРЕГРЪДКИ!
Random works
: ??:??