Сбогом, татко
Момиче съм и се гордея с това
и като всяко друго се нуждая от закрилата на мъжката ръка.
... Но малка бях, унесена в игрите си забавно,
и не усетих как татко си отива бавно, бавно...
Смъртта бе посетила моя скъп баща
и без капка милост отне ми го в нощта.
Човек близък, сложи ме в скута свой
и ми каза - "Тате, скъпа моя, отиде горе в небесата,
при звездите, сияещи безброй."
Колко малка бях,
но въпреки това разбрах,
че вече няма да го видя
и че живота си трябва аз да продължа,
без бащината мъдрост и любов да ме закриля.
И сега протягам длани към небето
и се моля за закрилата ти, татко!
Закриляй ни и бди над нас,
твоето семейство,татко!
П.П.
Писала съм го на 12г.
Не съм го коригирала с цел.
Рядко децата показват такива неща на възрастните,
очарователно е да погледнеш детска картина, стих, изобщо произведение, което е в душата му.
Приемам критики ;)
© Галя All rights reserved.
