19 апр. 2008 г., 09:48

Сбогом, училище

3.5K 0 3
Дните минават, часовете отлитат,
но ти, моя класна стая, седиш,
пълна с несбъднати мечти
за пакости стотици.

Колко пъти ние ядосвахме
класната толкоз строга!
Толкоз дни ние бяхме с теб,
училище мило, наше мъчилище!

Сега искам да запея от радост,
аз се сбогувам с това време,
но остава споменът горещ за трепетите,
за караниците и боричканията...

За веселбите и закачките ни...
Ще си спомняме за тях с усмивки
в студените зими на по чаша вино,
за нашето училище “прекрасно”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След време ще го търсиш но сега се наслади на мига.Поздрави.
  • Пожелавам ти спомена да те топли цял живот!
  • Хареса ми споделеното,
    защото ми е познато до болка - за мен, а сега и за моя син!
    Поздравявления и... успех в живота ти желая!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...