19 апр. 2008 г., 09:48

Сбогом, училище

3.5K 0 3
Дните минават, часовете отлитат,
но ти, моя класна стая, седиш,
пълна с несбъднати мечти
за пакости стотици.

Колко пъти ние ядосвахме
класната толкоз строга!
Толкоз дни ние бяхме с теб,
училище мило, наше мъчилище!

Сега искам да запея от радост,
аз се сбогувам с това време,
но остава споменът горещ за трепетите,
за караниците и боричканията...

За веселбите и закачките ни...
Ще си спомняме за тях с усмивки
в студените зими на по чаша вино,
за нашето училище “прекрасно”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След време ще го търсиш но сега се наслади на мига.Поздрави.
  • Пожелавам ти спомена да те топли цял живот!
  • Хареса ми споделеното,
    защото ми е познато до болка - за мен, а сега и за моя син!
    Поздравявления и... успех в живота ти желая!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...