19.04.2008 г., 9:48

Сбогом, училище

3.5K 0 3
Дните минават, часовете отлитат,
но ти, моя класна стая, седиш,
пълна с несбъднати мечти
за пакости стотици.

Колко пъти ние ядосвахме
класната толкоз строга!
Толкоз дни ние бяхме с теб,
училище мило, наше мъчилище!

Сега искам да запея от радост,
аз се сбогувам с това време,
но остава споменът горещ за трепетите,
за караниците и боричканията...

За веселбите и закачките ни...
Ще си спомняме за тях с усмивки
в студените зими на по чаша вино,
за нашето училище “прекрасно”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След време ще го търсиш но сега се наслади на мига.Поздрави.
  • Пожелавам ти спомена да те топли цял живот!
  • Хареса ми споделеното,
    защото ми е познато до болка - за мен, а сега и за моя син!
    Поздравявления и... успех в живота ти желая!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...