Apr 19, 2008, 9:48 AM

Сбогом, училище

  Poetry » Civic
3.5K 0 3
Дните минават, часовете отлитат,
но ти, моя класна стая, седиш,
пълна с несбъднати мечти
за пакости стотици.

Колко пъти ние ядосвахме
класната толкоз строга!
Толкоз дни ние бяхме с теб,
училище мило, наше мъчилище!

Сега искам да запея от радост,
аз се сбогувам с това време,
но остава споменът горещ за трепетите,
за караниците и боричканията...

За веселбите и закачките ни...
Ще си спомняме за тях с усмивки
в студените зими на по чаша вино,
за нашето училище “прекрасно”!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • След време ще го търсиш но сега се наслади на мига.Поздрави.
  • Пожелавам ти спомена да те топли цял живот!
  • Хареса ми споделеното,
    защото ми е познато до болка - за мен, а сега и за моя син!
    Поздравявления и... успех в живота ти желая!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...