Сбогуване
Сбогуване
На А.
Недей да му мислиш – кажи, че ти писна -
и карай напред през просото!
Натясно притискат ме дългите липси -
мълча. Не задавам въпроси.
Щом искаш - кажи ми, но аз не те питам.
Ела, погледни тротоара -
виж калните локви - не ти ли приличат
на рана - дълбока и стара?...
Разхълцано сричам сред зимната киша,
но къса се краткият спомен.
Две думи издишах - напълно излишни -
обесих ги вън на балкона.
Дали ще ми мине до другата зима...
сезонни са всичките болки -
ще хапят хронично, но само мен - лично.
Не знам ще боли ли и колко...
Дали ще изтрая... И празната стая
се пука от кръвно налягане.
Очаквам да гръмна преди да се съмне.
А ти не мисли преди лягане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
