Mar 4, 2010, 11:04 AM

Сбогуване 

  Poetry » Love
1812 0 24

 

Сбогуване

                           На А.

 

Недей да му мислиш – кажи, че ти писна -

и карай напред през просото!

Натясно притискат ме  дългите липси -

мълча. Не задавам  въпроси.

 

Щом искаш - кажи ми, но аз не те питам.

Ела, погледни тротоара -

виж  калните локви - не ти ли приличат

на рана - дълбока и стара?...

 

Разхълцано сричам сред зимната  киша,

но къса се краткият спомен.

Две думи издишах - напълно излишни -

обесих ги вън  на балкона.

 

Дали ще  ми мине до другата зима...

сезонни са всичките болки -

ще хапят хронично, но само мен - лично.

Не знам ще боли ли и колко...

 

Дали ще изтрая...  И празната стая

се пука от кръвно налягане.

Очаквам  да гръмна  преди да се съмне.

А ти не мисли преди лягане.

 

 

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави за това стихотворение!
  • Благодаря ви, приятли, че постояхте с мен! Доче, винаги правиш шоу с атрактивния си прочит и с поетичните си интерпретации! С теб винаги ваърви и една друга гледна точка, която дописва най- дълбокото на мисълта ми! Благодаря ви! Изпращам ви обич!
  • "Дали ще ми мине до другата зима...

    сезонни са всичките болки -

    ще хапят хронично, но само мен - лично.

    Не знам ще боли ли и колко..."

    До другата зима ще мине тревогата
    през пролет и лято и есен...
    До другата зима забравена болката
    ще бъде рефрен в стара песен...

    Ох, не спираш да ме удивляваш!
  • Велико е!!!
    Просто е... велико!!!
    Браво, момиче, БЪДИ!!!
    ((( )))
  • чудесна , както винаги
  • Поздрав!!!
  • майсторски написано!
    удоволствие бе да прочета!
  • "Дали ще изтрая... И празната стая
    се пука от кръвно налягане.
    Очаквам да гръмна преди да се съмне.
    А ти не мисли преди лягане."

    възхитително!!!*



  • Много ми хареса
  • Като песен е!
  • Великолепен стих! Поздрави!
  • Ами лирическата казва на своя емоционален обект да не му мисли много преди сбогуването, защото е ясно, че му е писнало и направо да си го каже.
    Също така лирическата не му задава въпроси, защото тя всичко знае. Но няма нищо против, ако той реши да каже нещо.
    Фразата е накъсана, за да се внуши напрежението на момента. Поне такъв ми е замисълът. Много е възможно да не съм се справила - пак ще го гледам. Но сега вече нямам чувствителност към текста.
    Благодаря ти, Кремена!
  • "Недей да му мислиш – кажи, че ти писна"
    Щом искаш - кажи ми, но аз не те питам.


    Страхотно е, Гал, само по-горе цитираното - не разбрах.
  • !!!. Коментарът е излишен - както винаги. Безупречна, динамична, завладяваща...
    Благодаря
  • Прекрасен стих... прекрасно сбогуване.
    Поздрави!
  • Ех, Гал...
    ... а все се надяваме....
  • Отново прекрасно!
  • повод за логване


    с мисъл...
  • Чудесен! Браво!
  • Галена... твоите (земни) метафори нямат аналог! Възхищавам се искренно на стилната ти (човешка) поезия!!! Поздравления!!!
  • Поздрави и от мен!!! Хареса ми!!!
  • Живота ни поднася и несбъднати мечти...и болка...
    В твоите стихове обаче, дори и болката е така добре нарисувана, че започвам... да я харесвам!
    Прекрасен стих!
    Благодаря!
  • Много,много хубав стих!
    Радвам се да прочета
  • чудесно стихотворение
Random works
: ??:??