16 апр. 2013 г., 22:12

Сбогуване

654 0 6

Кога ли детството немирно си отива?

Кога настъпва луда младостта?

Дали когато в сънища щастливи

осъществяваш твоята мечта?

 

Или когато спреш омаяно да тичаш

след пеперудите през пролетта,

или когато най-внезапно заобичаш

в живота кратък простите неща...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щастливци са хората, които имат вътрешна потребност простичките неща!
  • Браво! "...или когато най-внезапно заобичаш, в живота кратък простите неща..." - това е постигнато щастие! Бластящо! Харесах много!
  • Аз също благодаря,Дияна!
  • Благодаря на тези,който ме посетиха и одобриха.
  • Вече не помня!Но мисля пак да го потърся!Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...