Apr 16, 2013, 10:12 PM

Сбогуване

  Poetry » Other
649 0 6

Кога ли детството немирно си отива?

Кога настъпва луда младостта?

Дали когато в сънища щастливи

осъществяваш твоята мечта?

 

Или когато спреш омаяно да тичаш

след пеперудите през пролетта,

или когато най-внезапно заобичаш

в живота кратък простите неща...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щастливци са хората, които имат вътрешна потребност простичките неща!
  • Браво! "...или когато най-внезапно заобичаш, в живота кратък простите неща..." - това е постигнато щастие! Бластящо! Харесах много!
  • Аз също благодаря,Дияна!
  • Благодаря на тези,който ме посетиха и одобриха.
  • Вече не помня!Но мисля пак да го потърся!Браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...