Сбогуване

Poetry » Other

647 0 6

Кога ли детството немирно си отива?

Кога настъпва луда младостта?

Дали когато в сънища щастливи

осъществяваш твоята мечта?

Или когато спреш омаяно да тичаш

след пеперудите през пролетта,

или когато най-внезапно заобичаш

в живота кратък простите неща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Vedrin (Ясен Ведрин)

Щастливци са хората, които имат вътрешна потребност простичките неща!

2013-07-28T15:31:35+03:00
doubt (Ирина)

Браво! "...или когато най-внезапно заобичаш, в живота кратък простите неща..." - това е постигнато щастие! Бластящо! Харесах много!

2013-07-18T01:32:53+03:00
maikata (Мая Тинчева)

Аз също благодаря,Дияна!

2013-04-17T18:34:43+03:00
diqna-liana (Дияна)

Благодаря на тези,който ме посетиха и одобриха.

2013-04-17T14:55:17+03:00
valqka (Валентин Василев)

Вече не помня!Но мисля пак да го потърся!Браво!

2013-04-17T08:15:38+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0