Сбогувам се... с теб.
Свърши се времето... тръгвам.
А това е за сбогом...
без сили останах... все да прощавам
и пред лъжите очи да затварям.
Такава съм, не като другите
и ако искаш - мрази ме,
забравил за дните и нощите
в които ми казваше - Искам те...
Мрази ме... за сбогом... аз ще простя,
нека душата ми чиста е,
и така напред да вървя.
Тръгвам си... вече съм друга,
по-малко обичана и повече лъгана,
не толкова млада,
в очите ти грешна, забравена...
Не искам да плача... но...
не спират тия сълзи,
а си бях обещавала толкова пъти
да не плача за теб... защото боли.
© Румяна Михалева Все права защищены