Сбогувам се... с теб.

Свърши се времето... тръгвам.

А това е за сбогом...

без сили останах... все да прощавам

и пред лъжите очи да затварям.

Такава съм, не като другите

и ако искаш - мрази ме,

забравил за дните и нощите

в които ми казваше - Искам те...

Мрази ме... за сбогом... аз ще простя,

нека душата ми чиста е,

и така напред да вървя.

Тръгвам си... вече съм друга,

по-малко обичана и повече лъгана,

не толкова млада,

в очите ти грешна, забравена...

Не искам да плача... но...

не спират тия сълзи,

а си бях обещавала толкова пъти

да не плача за теб... защото боли.