Сбогуване
Сбогуване
Моя единствена, жарка любов,
Денят ми си избра пътуване.
Можех да те чакам още любов,
но поех към дългото сбогуване.
Моя южна и знойна любов,
трептиш - мараня в къдрава лента,
тюрбан си поставила нов,
ухание пръскаш на мускус и мента.
Любов, туптиш в мен надълбоко,
подпряла с ръцете си мойто сърце,
сякаш го вдигаш високо, високо -
да вдиша без теб от небе. Откъде,
откъде да откърша аз сили кажи,
Обич, светла, луда и тъй бързонога?
Да стъпя гърбом - „шепа пръст”, а тежи -
да я хвърля след теб няма да мога.
Ти тръгна, любов, обичащ ме, топъл
Спи, любов, спи в легло обледено!
Всеки стих пиша с глух и тих вопъл,
а сърцето ми бие до смърт учестено.
Няма ме вече в твойто небе, Обич моя,
най-бързо забравят очите, но помни ме!
Ако дойда в съня ти и сетиш ме своя -
моля те, не протягай ръце - прогони ме!
/посветено на двама, които се обичаха много/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
