rumbic (Руми)
329 4733
2 янв. 2017 г., 18:57  

Сбогуване 

  Поэзия
485 3 13

Забърза се денят – така потаен,

потънал в снежна белота,

препускаше към залеза безкраен,

след себе си остави тишина!

 

А аз, безсилна да го върна

смирих се, като клончето в снега,

тъгата в спомен се превърна –

за сбогом му помахах със ръка!

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Роби, Велин, благодаря ви, момчета!
  • Лее се стихът, бавно и нежно!
  • Комплименти, Руми!...
    Много ми хареса!...
  • Роси, Гавраил, благодаря ви...
  • Руми,в твоето "Сбогуване" усетих присъствието на неизбежността,но не тази която ни прави примирени и слаби,а тези която ни кара да придадем смисъл на живота ни.
    Винаги ме караш да гледам на живота по различен начин.
    Нека всяка следваща година е по-красива от предходната!
  • Красиво...
  • Силве, Веси, Светле, Младене, Васе, Влади, благодаря ви, приятели!
  • Страхотен стих, Руми!
  • Харесах! Безсилни сме пред природните закони.
  • Красива носталгия, която извисява духа, въпреки ударите на времето. А може би без тези удари никога нямаше да можем да усетим истинската естетика на непреходното.
    Много въздействащ стих, Руми! Щастлива 2017-а за теб!
  • Хубав стих...
  • Руми, харесва ми да те чета. Пореден прекрасен стих поднасяш. Благодаря ти за това!
  • "смирих се, като клонче след дъжда"
    Природата ни извайва, ние сме само слкуптури в ръцете ѝ...Много ми хареса!
Предложения
: ??:??