Сбогуване

Поэзия

687 3 13

Забърза се денят – така потаен,

потънал в снежна белота,

препускаше към залеза безкраен,

след себе си остави тишина!

А аз, безсилна да го върна

смирих се, като клончето в снега,

тъгата в спомен се превърна –

за сбогом му помахах със ръка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rumbic (Руми)

Роби, Велин, благодаря ви, момчета!

2017-01-11T11:22:31+02:00
rocker (Велин)

Лее се стихът, бавно и нежно!

2017-01-10T21:35:21+02:00
Роби (Роберт)

Комплименти, Руми!...
Много ми хареса!...

2017-01-04T07:20:08+02:00
rumbic (Руми)

Роси, Гавраил, благодаря ви...

2017-01-04T00:48:48+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Руми,в твоето "Сбогуване" усетих присъствието на неизбежността,но не тази която ни прави примирени и слаби,а тези която ни кара да придадем смисъл на живота ни.
Винаги ме караш да гледам на живота по различен начин.
Нека всяка следваща година е по-красива от предходната!

2017-01-03T18:07:08+02:00