Сбогуване
Забърза се денят – така потаен,
потънал в снежна белота,
препускаше към залеза безкраен,
след себе си остави тишина!
А аз, безсилна да го върна
смирих се, като клончето в снега,
тъгата в спомен се превърна –
за сбогом му помахах със ръка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены