Сбогуване

Poetry

679 3 13

Забърза се денят – така потаен,

потънал в снежна белота,

препускаше към залеза безкраен,

след себе си остави тишина!

А аз, безсилна да го върна

смирих се, като клончето в снега,

тъгата в спомен се превърна –

за сбогом му помахах със ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumbic (Руми)

Роби, Велин, благодаря ви, момчета!

2017-01-11T11:22:31+02:00
rocker (Велин)

Лее се стихът, бавно и нежно!

2017-01-10T21:35:21+02:00
Роби (Роберт)

Комплименти, Руми!...
Много ми хареса!...

2017-01-04T07:20:08+02:00
rumbic (Руми)

Роси, Гавраил, благодаря ви...

2017-01-04T00:48:48+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Руми,в твоето "Сбогуване" усетих присъствието на неизбежността,но не тази която ни прави примирени и слаби,а тези която ни кара да придадем смисъл на живота ни.
Винаги ме караш да гледам на живота по различен начин.
Нека всяка следваща година е по-красива от предходната!

2017-01-03T18:07:08+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0