Сбогуване

Poetry

681 3 13

Забърза се денят – така потаен,

потънал в снежна белота,

препускаше към залеза безкраен,

след себе си остави тишина!

А аз, безсилна да го върна

смирих се, като клончето в снега,

тъгата в спомен се превърна –

за сбогом му помахах със ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumbic (Руми)

Роби, Велин, благодаря ви, момчета!

2017-01-11T11:22:31+02:00
rocker (Велин)

Лее се стихът, бавно и нежно!

2017-01-10T21:35:21+02:00
Роби (Роберт)

Комплименти, Руми!...
Много ми хареса!...

2017-01-04T07:20:08+02:00
rumbic (Руми)

Роси, Гавраил, благодаря ви...

2017-01-04T00:48:48+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Руми,в твоето "Сбогуване" усетих присъствието на неизбежността,но не тази която ни прави примирени и слаби,а тези която ни кара да придадем смисъл на живота ни.
Винаги ме караш да гледам на живота по различен начин.
Нека всяка следваща година е по-красива от предходната!

2017-01-03T18:07:08+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0