Сбогуване
Ще те помня зефирено нежен,
като пролет вълнуващ и слънчев.
Не с онази най-зла неизбежност,
покосила пейзажите сбръчкани.
Ще те помня какъвто видях те
във невинното чисто начало.
Не какъвто те виждах през раните.
Не обречено, не безнаказано.
И след зимите в мене ще нося
на лъчите прозрачните песните.
Не тъжи днес последното сбогом,
щом след него остава човешкото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
