15 авг. 2021 г., 07:42

Сбогуване

552 0 5

Ти си тръгна, аз плаках след теб,

реки изплаках, докато пресъхнах.

На мястото поникна слънчоглед

и впери поглед в слънцето изпръхнало.

 

Ти си тръгна, останах сама

с мойта болка, тъга и униние,

но очаквах, привела глава,

някой ден отново да те видя.

 

Ти си тръгна, не погледна назад,

не протегна за сбогом ръцете си..

И едва тогава осъзнах -

ти не бягаш от мен, а от себе си!

 

10.08.21

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...