Ти си тръгна, аз плаках след теб,
реки изплаках, докато пресъхнах.
На мястото поникна слънчоглед
и впери поглед в слънцето изпръхнало.
Ти си тръгна, останах сама
с мойта болка, тъга и униние,
но очаквах, привела глава,
някой ден отново да те видя.
Ти си тръгна, не погледна назад,
не протегна за сбогом ръцете си..
И едва тогава осъзнах -
ти не бягаш от мен, а от себе си!
10.08.21
© Nina Sarieva All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
