15.08.2021 г., 7:42

Сбогуване

549 0 5

Ти си тръгна, аз плаках след теб,

реки изплаках, докато пресъхнах.

На мястото поникна слънчоглед

и впери поглед в слънцето изпръхнало.

 

Ти си тръгна, останах сама

с мойта болка, тъга и униние,

но очаквах, привела глава,

някой ден отново да те видя.

 

Ти си тръгна, не погледна назад,

не протегна за сбогом ръцете си..

И едва тогава осъзнах -

ти не бягаш от мен, а от себе си!

 

10.08.21

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...