15.08.2021 г., 7:42

Сбогуване

545 0 5

Ти си тръгна, аз плаках след теб,

реки изплаках, докато пресъхнах.

На мястото поникна слънчоглед

и впери поглед в слънцето изпръхнало.

 

Ти си тръгна, останах сама

с мойта болка, тъга и униние,

но очаквах, привела глава,

някой ден отново да те видя.

 

Ти си тръгна, не погледна назад,

не протегна за сбогом ръцете си..

И едва тогава осъзнах -

ти не бягаш от мен, а от себе си!

 

10.08.21

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...