17 июл. 2024 г., 03:37

Сбогуване

656 1 15

Друг свят те мами, мила моя, време е за разлъка.

Философии житейски,  мъдрост - станаха  на пух и прах,

не мога да преглътна коравия залък  на мъката,

в сърцето ми пипала студени пусна лепкав страх.

 

Безсилна съм – пред очите ми изтлява твоя живот

ден след ден - подобно лоена свещ се топи,

очите помръкват, потъват някъде надълбоко,

душата - птиче притихнало – готви се да отлети.

 

Отвън пролетта ти маха с клончета розови, бели,

на прозореца твой цветята изправят глави,

но в очите любими мракът настъпва, стели се.

Отсреща, в ъгъла  тъмен, крило на ангел блести.

 

 

07.03.2024 г.

Дейна.1

Посветено на много скъп за мен човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д.П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...