17 jul 2024, 3:37

Сбогуване

  Poesía
657 1 15

Друг свят те мами, мила моя, време е за разлъка.

Философии житейски,  мъдрост - станаха  на пух и прах,

не мога да преглътна коравия залък  на мъката,

в сърцето ми пипала студени пусна лепкав страх.

 

Безсилна съм – пред очите ми изтлява твоя живот

ден след ден - подобно лоена свещ се топи,

очите помръкват, потъват някъде надълбоко,

душата - птиче притихнало – готви се да отлети.

 

Отвън пролетта ти маха с клончета розови, бели,

на прозореца твой цветята изправят глави,

но в очите любими мракът настъпва, стели се.

Отсреща, в ъгъла  тъмен, крило на ангел блести.

 

 

07.03.2024 г.

Дейна.1

Посветено на много скъп за мен човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...