Сбогуване
Друг свят те мами, мила моя, време е за разлъка.
Философии житейски, мъдрост - станаха на пух и прах,
не мога да преглътна коравия залък на мъката,
в сърцето ми пипала студени пусна лепкав страх.
Безсилна съм – пред очите ми изтлява твоя живот
ден след ден - подобно лоена свещ се топи,
очите помръкват, потъват някъде надълбоко,
душата - птиче притихнало – готви се да отлети.
Отвън пролетта ти маха с клончета розови, бели,
на прозореца твой цветята изправят глави,
но в очите любими мракът настъпва, стели се.
Отсреща, в ъгъла тъмен, крило на ангел блести.
07.03.2024 г.
Дейна.1
Посветено на много скъп за мен човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Д.П. Всички права запазени
