9 июн. 2009 г., 07:58

Сбогуване 

  Поэзия » Любовная
615 0 3

И тази нощ е светла – пълнолуние,

под него в теб видях мистична нимфа.

И бляскаха звездите кат харпуни,

в отблясък на красивото... ти идваше.

Ти идваше, пристъпваща във хладното,

подмина ме, с не скриваща апатия,

но аз разбрах, че си била измамна

и не гореща си, а мрачна статуя.

И скулите в очите ми извиха се,

превръщащи се в изтънени жлебове,

а сълзи ми потекоха във рифове

и от устата ми се чу едно „Обичам те”...

Обръщайки се, махна с кърпа траурна,

невинно, като псалом на светиня,

и целият ми свят загуби аурата,

и топлата ми кръв сега изстиваше...

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??