Сбогуване
И тази нощ е светла – пълнолуние,
под него в теб видях мистична нимфа.
И бляскаха звездите кат харпуни,
в отблясък на красивото... ти идваше.
Ти идваше, пристъпваща във хладното,
подмина ме, с не скриваща апатия,
но аз разбрах, че си била измамна
и не гореща си, а мрачна статуя.
И скулите в очите ми извиха се,
превръщащи се в изтънени жлебове,
а сълзи ми потекоха във рифове
и от устата ми се чу едно „Обичам те”...
Обръщайки се, махна с кърпа траурна,
невинно, като псалом на светиня,
и целият ми свят загуби аурата,
и топлата ми кръв сега изстиваше...
© Димитър Димчев All rights reserved.
Поздрав!