6 янв. 2007 г., 00:23

Сбогуване

1K 1 8
Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината
и устрема ни есента да спре,
вземи си сбогом с мен - като с приятел.
Отивам си - така е по-добре!
Не искам да си стара снимка,
погребана във прашния албум,
да те жадувам нощем в мрака синкав,
макар да знам, че си за мен табу.
Когато любовта е невъзможна
е по-добре да и поставим кръст.
Обичах те безумно и безбожно -
нехаех, че ме сочат тайно с пръст.
Благодаря за всичко - за мечтите,
за трепета, за парещата страст,
за любовта, която с теб изпитах,
за болката, останала у нас.
Сбогувам се - за мен ще бъдеш спомен,
мечта далечна, блян осъществен.
Вкусът на щастието бе съдбовен
и ще ме топли всеки божи ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...