6.01.2007 г., 0:23

Сбогуване

1K 1 8
Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината
и устрема ни есента да спре,
вземи си сбогом с мен - като с приятел.
Отивам си - така е по-добре!
Не искам да си стара снимка,
погребана във прашния албум,
да те жадувам нощем в мрака синкав,
макар да знам, че си за мен табу.
Когато любовта е невъзможна
е по-добре да и поставим кръст.
Обичах те безумно и безбожно -
нехаех, че ме сочат тайно с пръст.
Благодаря за всичко - за мечтите,
за трепета, за парещата страст,
за любовта, която с теб изпитах,
за болката, останала у нас.
Сбогувам се - за мен ще бъдеш спомен,
мечта далечна, блян осъществен.
Вкусът на щастието бе съдбовен
и ще ме топли всеки божи ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...