Jan 6, 2007, 12:23 AM

Сбогуване

  Poetry
1K 1 8
Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината
и устрема ни есента да спре,
вземи си сбогом с мен - като с приятел.
Отивам си - така е по-добре!
Не искам да си стара снимка,
погребана във прашния албум,
да те жадувам нощем в мрака синкав,
макар да знам, че си за мен табу.
Когато любовта е невъзможна
е по-добре да и поставим кръст.
Обичах те безумно и безбожно -
нехаех, че ме сочат тайно с пръст.
Благодаря за всичко - за мечтите,
за трепета, за парещата страст,
за любовта, която с теб изпитах,
за болката, останала у нас.
Сбогувам се - за мен ще бъдеш спомен,
мечта далечна, блян осъществен.
Вкусът на щастието бе съдбовен
и ще ме топли всеки божи ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...