27 июн. 2007 г., 22:36

Сбогуване

2K 0 15
Заминаваме днес в две различни посоки,
два забързани влака ще ни грабнат след миг,
мойте длани от твойте ще изтръгнат жестоко,
наште пламнали устни ще разнищят без вик!

Ще останат в сърцата ни парещи рани -
като белег от остър, любовен кинжал
и душите ни, сякаш от любов изтерзани,
един писък на влак ще прониже без жал!

Само нашта Любов - като страж на перона,
ще ни махне за сбогом, ще потъне в нощта
отнасяйки последния стон отронен...
Сбогом, моя Любов! Привет, Самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво пишеш!!!Страхотно е
  • Двата влака са демони черни, отнасят
    най-красивата вяра, най-светлите дни...
    Само спомен остава, душите ни парят
    и с надежда зоват две прекрасни очи
  • Докосна ме,изпитвала съм такова сбогуване и стиха много ми хареса.

    Ще останат в сърцата ни парещи рани -
    като белег от остър, любовен кинжал
    и душите ни, сякаш от любов изтерзани,
    един писък на влак ще прониже без жал!
  • Прекрасна тъга...!!!
  • Направо настръхнах като го чета!Много е въздействащ!Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...