Jun 27, 2007, 10:36 PM

Сбогуване

  Poetry
2K 0 15
Заминаваме днес в две различни посоки,
два забързани влака ще ни грабнат след миг,
мойте длани от твойте ще изтръгнат жестоко,
наште пламнали устни ще разнищят без вик!

Ще останат в сърцата ни парещи рани -
като белег от остър, любовен кинжал
и душите ни, сякаш от любов изтерзани,
един писък на влак ще прониже без жал!

Само нашта Любов - като страж на перона,
ще ни махне за сбогом, ще потъне в нощта
отнасяйки последния стон отронен...
Сбогом, моя Любов! Привет, Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Събева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво пишеш!!!Страхотно е
  • Двата влака са демони черни, отнасят
    най-красивата вяра, най-светлите дни...
    Само спомен остава, душите ни парят
    и с надежда зоват две прекрасни очи
  • Докосна ме,изпитвала съм такова сбогуване и стиха много ми хареса.

    Ще останат в сърцата ни парещи рани -
    като белег от остър, любовен кинжал
    и душите ни, сякаш от любов изтерзани,
    един писък на влак ще прониже без жал!
  • Прекрасна тъга...!!!
  • Направо настръхнах като го чета!Много е въздействащ!Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...