Jun 27, 2007, 10:36 PM

Сбогуване

  Poetry
2K 0 15
Заминаваме днес в две различни посоки,
два забързани влака ще ни грабнат след миг,
мойте длани от твойте ще изтръгнат жестоко,
наште пламнали устни ще разнищят без вик!

Ще останат в сърцата ни парещи рани -
като белег от остър, любовен кинжал
и душите ни, сякаш от любов изтерзани,
един писък на влак ще прониже без жал!

Само нашта Любов - като страж на перона,
ще ни махне за сбогом, ще потъне в нощта
отнасяйки последния стон отронен...
Сбогом, моя Любов! Привет, Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Събева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво пишеш!!!Страхотно е
  • Двата влака са демони черни, отнасят
    най-красивата вяра, най-светлите дни...
    Само спомен остава, душите ни парят
    и с надежда зоват две прекрасни очи
  • Докосна ме,изпитвала съм такова сбогуване и стиха много ми хареса.

    Ще останат в сърцата ни парещи рани -
    като белег от остър, любовен кинжал
    и душите ни, сякаш от любов изтерзани,
    един писък на влак ще прониже без жал!
  • Прекрасна тъга...!!!
  • Направо настръхнах като го чета!Много е въздействащ!Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...