12 июл. 2008 г., 18:35

Сбогуване

1.4K 0 6

Прощавай!

И сбогом навеки!

Аз си тръгвам - ей така, без вина.

Разделят се наште пътеки

след дълга любовна война.

Прощавай -

че влюбих се в тебе,

че бе ми

приятел,

любовник,

баща!

Не, нямал си нужда от мене!

Аз натрапих се просто сама.

Най-накрая открил Любовта си,

ти оставяш ме...

Как да те спра?

Вече преча? Разбирам това...

Ех, спокойно... Ето... Тръгвам...

Сега!

Накъде ли човек да поеме

без сърце и душа?

Прощавай... Лъжа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силфида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина финалът е най добрата част от стиха ти,трябва да поработиш малко върху звечене и поанта,въпреки всичко стиха е добър.
  • Тъжни са разделите, а сбогуването е малка смърт!
    Но пък стихът е силен!
    Поздрав!
  • Не се сбогувай,просто си тръгни,
    зад ъгъла се крие някой...
    Настръхналите твои рамене
    жадуват вятър...
    Поздрав!
  • и тъжно...и хубаво...
    накъде...без сърце и душа...
    с обич.
  • Много хубав стих! Много!
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...