12.07.2008 г., 18:35

Сбогуване

1.4K 0 6

Прощавай!

И сбогом навеки!

Аз си тръгвам - ей така, без вина.

Разделят се наште пътеки

след дълга любовна война.

Прощавай -

че влюбих се в тебе,

че бе ми

приятел,

любовник,

баща!

Не, нямал си нужда от мене!

Аз натрапих се просто сама.

Най-накрая открил Любовта си,

ти оставяш ме...

Как да те спра?

Вече преча? Разбирам това...

Ех, спокойно... Ето... Тръгвам...

Сега!

Накъде ли човек да поеме

без сърце и душа?

Прощавай... Лъжа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силфида Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина финалът е най добрата част от стиха ти,трябва да поработиш малко върху звечене и поанта,въпреки всичко стиха е добър.
  • Тъжни са разделите, а сбогуването е малка смърт!
    Но пък стихът е силен!
    Поздрав!
  • Не се сбогувай,просто си тръгни,
    зад ъгъла се крие някой...
    Настръхналите твои рамене
    жадуват вятър...
    Поздрав!
  • и тъжно...и хубаво...
    накъде...без сърце и душа...
    с обич.
  • Много хубав стих! Много!
    Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...