12.07.2008 г., 18:35

Сбогуване

1.4K 0 6

Прощавай!

И сбогом навеки!

Аз си тръгвам - ей така, без вина.

Разделят се наште пътеки

след дълга любовна война.

Прощавай -

че влюбих се в тебе,

че бе ми

приятел,

любовник,

баща!

Не, нямал си нужда от мене!

Аз натрапих се просто сама.

Най-накрая открил Любовта си,

ти оставяш ме...

Как да те спра?

Вече преча? Разбирам това...

Ех, спокойно... Ето... Тръгвам...

Сега!

Накъде ли човек да поеме

без сърце и душа?

Прощавай... Лъжа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силфида Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина финалът е най добрата част от стиха ти,трябва да поработиш малко върху звечене и поанта,въпреки всичко стиха е добър.
  • Тъжни са разделите, а сбогуването е малка смърт!
    Но пък стихът е силен!
    Поздрав!
  • Не се сбогувай,просто си тръгни,
    зад ъгъла се крие някой...
    Настръхналите твои рамене
    жадуват вятър...
    Поздрав!
  • и тъжно...и хубаво...
    накъде...без сърце и душа...
    с обич.
  • Много хубав стих! Много!
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...