2 дек. 2007 г., 13:43

Сбогуване

1.2K 0 26
 

в памет на  Доньо Донев

 

Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?

То време за това не се предвижда.

Но ти си тръгна преждевременно,

а тримата глупаци се усмихват...

 

А тримата глупаци махат с шапки,

защото ги рисува неразплакани.

Сега ще ги научим ли да плачат?

Поклон! И долу шапките, Българийо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Недей така бе...Инфаркт ще получа...Егати човека. Невероятно!!!!
  • Защото ги рисува неразплакани
    сега за теб усмихнати ще плачат.
    ГЛупаците дано запомнят теб...
    За другите, за нас, ти много значиш..
    ПОклон!
  • Исках да напиша нещо за него,но ми заседна
    в мозъка.
    Ти си го направила чудесно и вместо мен!
    Той го заслужава!Поздрав за прекрасния стих!
    И поклон пред паметта на Доньо Донев!!!
  • Поклон!!!
  • Доче...разплака и мен...
    а като се сетя и колко удари понесе...
    става ми още по тъжно...Прегръщам те,Доче.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...