31 дек. 2022 г., 09:47

Сбогуване с 2022 година

736 1 1

На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.

Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.

Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа

за лъчите на мечтите и за всичките слова!
 

Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах,

че в очите ви опасни е танцувал тънък грях!

Този грях е моя муза, пред която съм момче

по една продрана блуза – под навъсено небе.
 

Бързо слагам си костюма. Сипвам вино като крал

пред последната си дума и миражи за морал.

Пия с моите другари от пенливото „Мерло̀“!

Нека утре ни завари – сбъднат, блянът за добро!
 

Блянът няма път и име? Питам се и аз защо.

Жив е лято, есен, зима! Той е вечно колело!

Греят дните достолепни като приказен медал!

На годината кокетна казвам цветното си „Чао!“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...