На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.
Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.
Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа
за лъчите на мечтите и за всичките слова!
Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах,
че в очите ви опасни е танцувал тънък грях!
Този грях е моя муза, пред която съм момче
по една продрана блуза – под навъсено небе.
Бързо слагам си костюма. Сипвам вино като крал
пред последната си дума и миражи за морал.
Пия с моите другари от пенливото „Мерло̀“!
Нека утре ни завари – сбъднат, блянът за добро! ...