Сбогуване с 2022 година
На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.
Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.
Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа
за лъчите на мечтите и за всичките слова!
Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах,
че в очите ви опасни е танцувал тънък грях!
Този грях е моя муза, пред която съм момче
по една продрана блуза – под навъсено небе.
Бързо слагам си костюма. Сипвам вино като крал
пред последната си дума и миражи за морал.
Пия с моите другари от пенливото „Мерло̀“!
Нека утре ни завари – сбъднат, блянът за добро!
Блянът няма път и име? Питам се и аз защо.
Жив е лято, есен, зима! Той е вечно колело!
Греят дните достолепни като приказен медал!
На годината кокетна казвам цветното си „Чао!“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени