Dec 31, 2022, 9:47 AM

Сбогуване с 2022 година

  Poetry
734 1 1

На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.

Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.

Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа

за лъчите на мечтите и за всичките слова!
 

Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах,

че в очите ви опасни е танцувал тънък грях!

Този грях е моя муза, пред която съм момче

по една продрана блуза – под навъсено небе.
 

Бързо слагам си костюма. Сипвам вино като крал

пред последната си дума и миражи за морал.

Пия с моите другари от пенливото „Мерло̀“!

Нека утре ни завари – сбъднат, блянът за добро!
 

Блянът няма път и име? Питам се и аз защо.

Жив е лято, есен, зима! Той е вечно колело!

Греят дните достолепни като приказен медал!

На годината кокетна казвам цветното си „Чао!“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...