31 dic 2022, 9:47

Сбогуване с 2022 година

  Poesía
737 1 1

На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.

Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.

Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа

за лъчите на мечтите и за всичките слова!
 

Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах,

че в очите ви опасни е танцувал тънък грях!

Този грях е моя муза, пред която съм момче

по една продрана блуза – под навъсено небе.
 

Бързо слагам си костюма. Сипвам вино като крал

пред последната си дума и миражи за морал.

Пия с моите другари от пенливото „Мерло̀“!

Нека утре ни завари – сбъднат, блянът за добро!
 

Блянът няма път и име? Питам се и аз защо.

Жив е лято, есен, зима! Той е вечно колело!

Греят дните достолепни като приказен медал!

На годината кокетна казвам цветното си „Чао!“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....