2 дек. 2020 г., 08:44

Сбогуване с Бога

711 0 1

Закърпих се от плът и стъпих здраво,

зарових пръсти в черната Земя.

Заклех се да остана тленно цяло

и всички божества да отрека.

 

Забравих и безкрая,и началото,

прегръдката на златното небе.

Заключих всяка вяра в крехко тяло

и тръгнах със разкъсани нозе.

 

Морето спря магично да говори, 

гласът му се превърна във вълни.

И думите му сляха се в моторни

рибарски лодки в каменни води.

 

Забравих за простора и за цялото.

За срещата на Рая и Брега.

Обърнах се и тръгнах в чуждо тяло.

По стъпките ми капеха пера.

 

Закърпих се от плът и се обърнах - 

зад мен блестеше звездния простор.

Отрекох се безгласно и забързана

закрачих по Земята на позора.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...