2 дек. 2020 г., 08:44

Сбогуване с Бога

713 0 1

Закърпих се от плът и стъпих здраво,

зарових пръсти в черната Земя.

Заклех се да остана тленно цяло

и всички божества да отрека.

 

Забравих и безкрая,и началото,

прегръдката на златното небе.

Заключих всяка вяра в крехко тяло

и тръгнах със разкъсани нозе.

 

Морето спря магично да говори, 

гласът му се превърна във вълни.

И думите му сляха се в моторни

рибарски лодки в каменни води.

 

Забравих за простора и за цялото.

За срещата на Рая и Брега.

Обърнах се и тръгнах в чуждо тяло.

По стъпките ми капеха пера.

 

Закърпих се от плът и се обърнах - 

зад мен блестеше звездния простор.

Отрекох се безгласно и забързана

закрачих по Земята на позора.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...