Dec 2, 2020, 8:44 AM

Сбогуване с Бога

  Poetry
708 0 1

Закърпих се от плът и стъпих здраво,

зарових пръсти в черната Земя.

Заклех се да остана тленно цяло

и всички божества да отрека.

 

Забравих и безкрая,и началото,

прегръдката на златното небе.

Заключих всяка вяра в крехко тяло

и тръгнах със разкъсани нозе.

 

Морето спря магично да говори, 

гласът му се превърна във вълни.

И думите му сляха се в моторни

рибарски лодки в каменни води.

 

Забравих за простора и за цялото.

За срещата на Рая и Брега.

Обърнах се и тръгнах в чуждо тяло.

По стъпките ми капеха пера.

 

Закърпих се от плът и се обърнах - 

зад мен блестеше звездния простор.

Отрекох се безгласно и забързана

закрачих по Земята на позора.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...