Закърпих се от плът и стъпих здраво,
зарових пръсти в черната Земя.
Заклех се да остана тленно цяло
и всички божества да отрека.
Забравих и безкрая,и началото,
прегръдката на златното небе.
Заключих всяка вяра в крехко тяло
и тръгнах със разкъсани нозе.
Морето спря магично да говори,
гласът му се превърна във вълни.
И думите му сляха се в моторни
рибарски лодки в каменни води.
Забравих за простора и за цялото.
За срещата на Рая и Брега.
Обърнах се и тръгнах в чуждо тяло.
По стъпките ми капеха пера.
Закърпих се от плът и се обърнах -
зад мен блестеше звездния простор.
Отрекох се безгласно и забързана
закрачих по Земята на позора.
© Ралица All rights reserved.