2.12.2020 г., 8:44

Сбогуване с Бога

705 0 1

Закърпих се от плът и стъпих здраво,

зарових пръсти в черната Земя.

Заклех се да остана тленно цяло

и всички божества да отрека.

 

Забравих и безкрая,и началото,

прегръдката на златното небе.

Заключих всяка вяра в крехко тяло

и тръгнах със разкъсани нозе.

 

Морето спря магично да говори, 

гласът му се превърна във вълни.

И думите му сляха се в моторни

рибарски лодки в каменни води.

 

Забравих за простора и за цялото.

За срещата на Рая и Брега.

Обърнах се и тръгнах в чуждо тяло.

По стъпките ми капеха пера.

 

Закърпих се от плът и се обърнах - 

зад мен блестеше звездния простор.

Отрекох се безгласно и забързана

закрачих по Земята на позора.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...