Сбогуване с манастира...
Сбогуване с манастира...
...Той се върнал на своята планета...
А.дьо Сен Екзюпери
Във старата гора ще дойде нова вечер
дърветата със много нежност да погали,
а ние ще си тръгнем: взели малко Вечност
и нещо спотаено, в душите- все да жали...
А в манастира ще заспят отново вековете,
които необмислено решихме да събудим
и ще остане нашето присъствие да свети
със сенки само от танцуващи заблуди,
защото хората сме жители на своето си време,
а в миналото влизаме понякога непозволено
с надежда, може би от там да вземем
това, което липсва ни обикновено...
...Към старата гора пристъпва нова вечер
за да погали нежно сънните дървета,
а с мъничко тъга и с недостъпна вечност
е време да се върнем пак, на нашата Планета....
Коста Качев,
Етрополски манастир
„Св. Троица”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
И си взех каквото ми бе нужно!
