Сбогуване с манастира...
Сбогуване с манастира...
...Той се върнал на своята планета...
А.дьо Сен Екзюпери
Във старата гора ще дойде нова вечер
дърветата със много нежност да погали,
а ние ще си тръгнем: взели малко Вечност
и нещо спотаено, в душите- все да жали...
А в манастира ще заспят отново вековете,
които необмислено решихме да събудим
и ще остане нашето присъствие да свети
със сенки само от танцуващи заблуди,
защото хората сме жители на своето си време,
а в миналото влизаме понякога непозволено
с надежда, може би от там да вземем
това, което липсва ни обикновено...
...Към старата гора пристъпва нова вечер
за да погали нежно сънните дървета,
а с мъничко тъга и с недостъпна вечност
е време да се върнем пак, на нашата Планета....
Коста Качев,
Етрополски манастир
„Св. Троица”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
И си взех каквото ми бе нужно!
