Сбогуване с манастира...

                            ...Той се върнал на своята планета...                                                                        

                                      А.дьо Сен Екзюпери

Във старата гора ще дойде нова вечер

дърветата със много нежност да погали,

а ние ще си тръгнем: взели малко Вечност

и нещо спотаено, в душите- все да жали...

А в манастира ще заспят отново вековете,

които необмислено решихме да събудим

и ще остане нашето присъствие да свети

със сенки само от танцуващи заблуди,

защото хората сме жители на своето си време,

а в миналото влизаме понякога непозволено

с надежда, може би от там да вземем

това, което липсва ни обикновено...

...Към старата гора пристъпва нова вечер

за да погали нежно сънните дървета,

а с мъничко тъга и  с недостъпна вечност

е време да се върнем пак,  на нашата Планета....

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”