Сбогуване с Океана...

Аз утре вече трябва да замина,

но тука ще остане Океана

и вятърът над водната пустиня

самотен да тъгува ще остане...

И в болката си яростно скалите

ще блъска денонощно и дълбае –

Върховният владетел на вълните

и Дивата метежност на Безкрая...

И лодките ще блъска... В необята

на щастието в пътя полетели,

но даже да им къса той платната

те тук ще се завръщат оцелели...

А моят път обаче е различен

и разпилян по цялата Планета...

... но Океанът и едно Момиче –

прорязват го в нощта като комета...

И Островът* остава -тъй вълшебен,

и приказно красив с цветя и палми...

Нощта и тя, и както на молебен –

прибоят ще приглася с нежни псалми...

А в чара на тропическото лято

и Любовта (за жалост!) ще остане,

с Момичето излязло от водата

катó Богиня тук: от морска пяна...

Облечено във кожата си само,

пристъпваше направо по вълните

и гледах аз към него замечтано,

тъй както нощем гледам към звездите...

А на брега, заливани в прибоя

и тя бе от желания обзета,

и пожела сама да бъде моя –

към края на нощта... Преди разсвета...

... Знам, утре вече трябва да замина

(не е безкрайно лятното ни време!...)

със жал оставям: Океан с Богиня,

но всичко преживяно ще си взема!...

15.10.2016.

*остров Гран Канария, от Канарските острови

в Атлантически океан.