Сбъдната Вселена
Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен...
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден...
Когато невъзможните поверия
се сбъднат в дъх и поглед, като стон...
Когато, стъпил в райските преддверия,
узная, че душата ти е трон...
Когато блян и порив неизричани
в две думи търсят смисъла си свят...
Когато сме въжета от привличане,
а чувството над нас е водопад...
Когато от самотни междупръстия
ръцете станат вплетени от зов...
Когато си измолено-прекръстена
едничка моя търсена любов...
Когато вечността намери пристана
за своите притихнали вълнѝ...
Когато си ми книга, непрелистена,
а в нея от поезия звъни...
Когато радостта, неутолената,
искрите ми превърне на заря -
тогава нека сбъдне се вселената,
която не успях да ти даря...
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
