Сбъдната Вселена
Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен...
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден...
Когато невъзможните поверия
се сбъднат в дъх и поглед, като стон...
Когато, стъпил в райските преддверия,
узная, че душата ти е трон...
Когато блян и порив неизричани
в две думи търсят смисъла си свят...
Когато сме въжета от привличане,
а чувството над нас е водопад...
Когато от самотни междупръстия
ръцете станат вплетени от зов...
Когато си измолено-прекръстена
едничка моя търсена любов...
Когато вечността намери пристана
за своите притихнали вълнѝ...
Когато си ми книга, непрелистена,
а в нея от поезия звъни...
Когато радостта, неутолената,
искрите ми превърне на заря -
тогава нека сбъдне се вселената,
която не успях да ти даря...
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
