Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
8 янв. 2019 г., 20:34

Сбъдване 

  Поэзия
680 1 3

В тази нова година ще съм нова и аз.

И добра. Ще постегна крилете -

че от дълго вървене са потънали в прах

и перата им капят, безцветни.

 

Ще забравя да бързам. Като малко дете

ще съм смела. Различна. И бяла.

И ще слушам и слушам как тревата расте,

как надбягват се жерави с вятъра.

 

Под дъжда в пролетта ще протягам ръка,

да докосна дъгата над мене.

И усмивките свои ще раздам до една,

ще ги пръсна - да светят в зелено.

 

А пък лятното пладне ще е само небе.

И калинка, на пръста ми спряла,

ще намигне, а после ще покаже къде

ти ме чакаш с търпение бяло.

 

Иде нова година. С нея нова съм аз.

Като птица и лъч. Като цвете.

Ще летя и летя чак до звездния час.

Ще съм само любов. И ще светя.

© Мима Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??