Прегръщам те от тук, от разстояние,

от спирката на нашата далечност.

Във миговете тихо съзерцание,

изпълвам се със теб, с безкрайна нежност.

Страхът от неизвестното безсилен е,

защото те усещам като вечност.

И вярата въздига и окриля ме,

и носи на душата ми целебност.

Илюзия е времето незаедност.

Във всеки миг сме близо, споделени.

Прегръщам те със плам и със отдаденост

и сливам се със теб, и ти със мене.

Обгръща светлината ни света.

Струи от нас и слънцето достига.

И сбъдваме се – ти и аз – сега,

открили красотата на Всемира.