Прегръщам те от тук, от разстояние,
от спирката на нашата далечност.
Във миговете тихо съзерцание,
изпълвам се със теб, с безкрайна нежност.
Страхът от неизвестното безсилен е,
защото те усещам като вечност.
И вярата въздига и окриля ме,
и носи на душата ми целебност.
Илюзия е времето незаедност.
Във всеки миг сме близо, споделени.
Прегръщам те със плам и със отдаденост
и сливам се със теб, и ти със мене. ...