4.05.2021 г., 12:22

Сбъдване

1.1K 0 0

Прегръщам те от тук, от разстояние,

от спирката на нашата далечност.

Във миговете тихо съзерцание,

изпълвам се със теб, с безкрайна нежност.

 

Страхът от неизвестното безсилен е,

защото те усещам като вечност.

И вярата въздига и окриля ме,

и носи на душата ми целебност.

 

Илюзия е времето незаедност.

Във всеки миг сме близо, споделени.

Прегръщам те със плам и със отдаденост

и сливам се със теб, и ти със мене.

 

Обгръща светлината ни света.

Струи от нас и слънцето достига.

И сбъдваме се – ти и аз – сега,

открили красотата на Всемира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...