4.05.2021 г., 12:22

Сбъдване

1.1K 0 0

Прегръщам те от тук, от разстояние,

от спирката на нашата далечност.

Във миговете тихо съзерцание,

изпълвам се със теб, с безкрайна нежност.

 

Страхът от неизвестното безсилен е,

защото те усещам като вечност.

И вярата въздига и окриля ме,

и носи на душата ми целебност.

 

Илюзия е времето незаедност.

Във всеки миг сме близо, споделени.

Прегръщам те със плам и със отдаденост

и сливам се със теб, и ти със мене.

 

Обгръща светлината ни света.

Струи от нас и слънцето достига.

И сбъдваме се – ти и аз – сега,

открили красотата на Всемира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...