Изгрев нов се ражда,
бяло сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи.
Усмихнато слънце,
в очите ми блести,
и изтрива спомена,
за облаците зли.
Стъпвам по небето,
и бера звезди,
лястовица бяла,
в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден,
мракът се стопи.
Камбанено пак пее,
в мен букет мечти,
с него ще нахраня,
гладните си дни.
Многоцветна дъга,
с криле победни лети,
всяка болка и тъга,
в радост прероди.
Любовта у човека,
нетленното гради,
единствено доброто,
оставя в бъдното следи.
Нека слънце, а не мрак,
в живота си вградим,
и с дела достойни,
съграденото надградим.
В земните ни съдби,
бяла истина да блести,
весел смях, а не сълзи,
да има в нашите очи,
сбъдната правда да пее,
в дните щастие да грее.