8.01.2022 г., 21:19

Сбъдване

665 0 1


Изгрев нов се ражда,
бяло сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи.
Усмихнато слънце,
в очите ми блести,
и изтрива спомена,
за облаците зли.
Стъпвам по небето,
и бера звезди,
лястовица бяла,
в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден,
мракът се стопи.
Камбанено пак пее,
в мен букет мечти,
с него ще нахраня,
гладните си дни.
Многоцветна дъга,
с криле победни лети,
всяка болка и тъга,
в радост прероди.
Любовта у човека,
нетленното гради,
единствено доброто,
оставя в бъдното следи.
Нека слънце, а не мрак,
в живота си вградим,
и с дела достойни,
съграденото надградим.
В земните ни съдби,
бяла истина да блести,
весел смях, а не сълзи,
да има в нашите очи,
сбъдната правда да пее,
в дните щастие да грее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....